ЗАТРЯ̀БАМ, -аш, св., непрех. Диал. Затрябвам. Радка и Дешка горе, долу / шетаха и носеха / що затряба – те гледаха / и сичко тъкмяха. / Вино няма – вино вадят, / и ястье приносят [на трапезата]. Ц. Гинчев, ДТ, 97. – Абе какъв ти дневален ти е затрябал? То чунким знаем защо сме оставили женорята и дечурлигата – рече един набит селянин със стригана глава. Ем. Станев, ИК III, 185. – Знаеш ли какво, Филка? Аз далеч от Ганка няма да бъда. Ако не я оправдаят, намислил съм човек да убия, та да ме осъдят и затворят в същия затвор. Наедно ще бъдем... Филката подигна вежда. – Де, де, затрябало ти да си затриваш живота. За кого? За една жена! Д. Немиров, Д № 9, 135.