ЗАТРЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; затря̀скам, -аш, св., прех. 1. Започвам да тряскам; затрещявам. Изведнаж от посока на общината затряскали пушки. Сл. Трънски, Н, 459. Вихрушка обхваща дъба и светкавици затряскват над него. Ст. Чилингиров, ХНН, 54. Подвижният мост се дигна и колесницата мина и затряска нататък по калдъръма. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 45.
2. Само безл. затрясква, затряска. Започва да тряска, да гърми, да се чува гръм; затрещява. Ако свие някоя вихрушка като през 1896 година, ако загърми и затряска откъм планината и западат ледени зърна като орехи, не само ще потече из полето вода, но ще плуват и къщите ни. Кр. Григоров, ОНУ, 183.