ЗАТУ̀Й нареч. и съюз. Разг. I. Нареч. За означаване на причина; затова, по тази причина. И Гроздан играеше хубаво, малко по-въздържано и по-тежко от Монката, но затуй пък мъжествена сила и красота имаше в цялата му фигура. Й. Йовков, Ж 1945, 17. В градчето се разнесе, че е пристигнал някакъв важен полицай. Че е полицай, хората си помислиха затуй, дето от хотела беше отишъл направо в околийското управление. Г. Караславов, Избр. съч. II, 39. По хубост / единствена си ти на този свят. / Сара, / нали затуй и царят ме обикна много? М. Петканова, ЦТ, 27. Говори си и нека си говори, / нали затуй му плащат хората. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 58.
II. Съюз. 1. Въвежда подчинено изречение за следствие; затова, вследствие на. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна, затуй даскал Бачо Киро обичаше, като се изпролети и затопли времето да извежда учениците си вън, на полето. Ил. Волен, НС, 86. Дръпна Маринката настрана – ами знаеш ли, че ще те заколят? Приятел си ми, затуй дойдох да ти кажа. А. Каралийчев, ЛС, 57-58. Тревата беше още мокра и затуй овцете още лежаха из кошарите. Й. Йовков, Ж 1945, 39. Тяхната работа е много по-важна, затуй съвестта им е спокойна. Л. Стоянов, Х, 159. Защото би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни, / затуй езика ни е грапав. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46.
2. Въвежда самостойно изречение, което съдържа извод, заключение от казаното в предходното изречение; затова, ето защо. – А бе той ли бил бе, майки! – каза си зачудено бай Миал. – Затуй се бе увил и загърнал такъв. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 151. Въпреки феса, който носеше, той твърде много приличаше на французин. Затуй и Али го наричаше понякога: сладкия паша. Ст. Дичев, ЗС I, 337. Вий вслушвате се само в тези [скръбни] ноти / и сякаш плашите се от света. / Затуй се чувствувате тъй самотен, / тъй слаб посред вълните на скръбта. Хр. Радевски, П, 43.
◊ Затуй че сложен съюз. Разг. Въвежда подчинено изречение, в което се изяснява причината за действието в главното изречение; затова че. И ще си заживеят добре, и тя ще му народи деца. А дружките ѝ в селото ще се пукат от мъка, затуй че се е задомила за такъв мъж. Г. Караславов, ОХ, 95. В младите си години аз считах най-голямо щастие да можех да живея в някоя пустиня. Сега, на тия години, искам да бъда близо до живота, може би затуй че чувствувам наближаването на момента, когато ще трябва да му кажа: „сбогом“. Ив. Вазов, ПЕМ, 78.