ЗА̀ТУЛ м. Диал. Обикн. в съчет.: На затул. На скрито, на затулено място. Там, на затул под самата върба, има тихо заливче. Т. Харманджиев, КЕД, 46. Затичах се навън, па току се спрях до язлъчените врата, на затул, и заразглеждах плата. Ст. Даскалов, БП, 81. Над нея се издигаше само коминът, но оттук той не се виждаше, защото пейката, дето бе седнал Игнат Гергуша, падаше на затул. Н. Нинов, ЕШО, 35. Възцари се глъч и движение в мирното дотогава долче, приятен затул на задирките и любовните срещи на младите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 192.