ЗАТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; зату̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да не се вижда, да остане скрито, като го оставям или поставям зад, под нещо друго; закривам1, скривам, покривам, затулям. Оня медник, медникът с името на кир Тодора, целият е пълен със злато. Затулил съм го с връшника. Д. Мантов, ХК, 23. Глухото Кости се измъкна от трънака, заобиколи гроба, хвърли последен поглед на дървения кръст и бърже се прибра в дюкянчето си. Затвори вратата, затули с парцали прозорчето и три дни не излезе. К. Петканов, Х, 179. Извадих от сандъка новите си шаячни панталони, басмената риза и подкованите с гвоздеи обувки и всички тия работи пренесох скришом в обора и ги затулих под сеното в яслата. Г. Белев, ПЕМ, 100. // Като се намирам или заставам пред, върху, около нещо, правя то да не се вижда; закривам1, скривам, прикривам, затулям. Подадената напред стряха почти затулваше сводестия каменен отвор на вратата, върху който синееше очертанието на изписана риба. Ст. Сивриев, ПВ, 170. Разкъсаният облак на запад затули слънцето, пламна и запали цялото небе. К. Петканов, ДЧ, 236. Планината се издигаше току-речи веднага зад отсрещните къщи, масивна и непристъпна, затулила с ръбестите си грамади половината небе. Б. Райнов, ЧЪ, 5. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвета и когато нейната сянка ѝ затули слънцето, тя трепна. Елин Пелин, Съч. III, 123. А сивите облаци се свличаха все по-ниско към полето. Те затулваха до средина и Шишманов връх, и насрещните зелени склонове на Рила. А. Христофоров, А, 328. Косата ѝ, светлокестенява, се смъкна, затули лицето ѝ. Ст. Марков, ДБ, 259.
2. Разг. Запушвам плътно (отвор); затъквам, затулям. – Бате, постой да затуля дупката в стената. Като намести камъните, Велко пипнешком намери стълбичката за към долапа. Д. Марчевски, ДВ, 140. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Тя се мъчеше да затули тия дупки, които гранатите бяха открили. Й. Йовков, Разк. II, 198. – Нека по-напред затулим цепнатината между камъните. О. Василев, ДГ, 88. Детето на Тарови плачело от болното ухо. Колкото и господин Золтан да се опитвал да го усмири, като дори затулвал устата му с ръка, то продължавало да плаче и Вилма не могла да чуе по-нататъшната разправия между абата и Рожи. П. Славински, ПЩ, 301. Нам не тряба да ни бъде чудно, като видиме как някои си съгледват всичките болести като последица от настинка и са залавят да затулват даже и ключовите дупки по вратите, за да не се вмъква през тях вятърът. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 304.
3. Разг. Покривам плътно нещо (обикн. уши, очи), за да не може да възприема; закривам1, затварям, затулям. – Не знам тати и мама какво са! Чух, че са убити! И тя захълца, като си затули очите с ръце. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 27. Бай Петър взема от прозореца големия звънец и силно го размахва. Дежурният учител, застанал до него, веднага си затулва ушите. М. Кремен, СС, 69. – Искам да убедя госпожата. Ти ако щеш, затули си ушите. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121. затулвам се, затуля се страд. Големият двор и къщата се затулваха от една хубава, грижливо гледана овощна градина. Ем. Манов, ДСР, 87.
ЗАТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; зату̀ля се св., непрех. Обикн. с предл. зад. 1. Скривам се от погледа на някого, преставам да се виждам, обикн. зад нещо; закривам се, затулям се. Радко Радославов почака, докато конникът се затули зад отсрещната горичка, после бавно закрачи по равнището край реката за към Дряново. Д. Марчевски, ДВ, 70. Павел проследи с поглед Елка, която се затули в уличката зад реката. Елин Пелин, Съч. III, 36. А той я заминал, че да я и не види. Тя погледала след него, погледала, дорде се затулил. Т. Влайков, Съч. II, 33. Месецът се затулва зад светъл бисерен облак. К. Христов, ПП II, 43. Слънцето се затулваше зад алпийските гори. Ч, 1875, бр. 3, 136.
2. Нарочно се скривам, прикривам, за да не ме видят; затулям се. Когато наближи колибата, той се затули зад един дънер. Ст. Даскалов, СД, 211. Анку с майка си беше най на предния прозорец и щом видяха Рашида, затулваха се с пердето, но пак гледаха от краищата и очите им вървяха подир Хадъра и Джевдета. Ц. Гинчев, ГК, 195. Двамата души се спряха и предпазливо се затулиха край оградата. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Яз кат го [любето] видях, мамо бе, / яз се затулих, мамо бе, / зад едно дърво борво. Нар. пес., СбВСт, 566.