ЗАТУ̀ЛКА ж. Диал. Запушалка, тапа; затикало, затикалка, затка, затискол, затък. Живана сбута мъжа си и му подаде шишето, затиснато с дървена затулка. Н. Кирилов, ПД, 98. Морис отново се прибра в кухнята, скъса книжната затулка на шишето и взе да прелива млякото в алуминиевата тенджера. Б. Райнов, ЧЪ, 61. Дамаджаната ме заинтригува, фантазията ми се разпали. Представях си я плетена с червено герданче около гушата и отгоре с мамулена затулка. Г. Краев, СТ, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)