ЗАТУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (разг.); зату̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затулвам. През отворената врата се виждаше неспокойното небе. Облаци като черни салове плуваха край месечината. Понякога я затуляха и тогава краищата им се облепваха със сребърни ивици. Ат. Мандаджиев, ОШ, 35. Сива, влажна мъгла, затуляше полето наоколо и дворовете. Сп. Кралевски, ВО, 116. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. Елин Пелин, Съч. I, 14-15. Не ще е затуляла Койкина майка дупките на кросното, кога е присновавала, затуй като отвориха уста да одумват Койка от нея вечер, няколко дена не ги затвориха. П. Тодоров, И I, 94. Видяхте ли как госпожа Добревич си затуляше ушите? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 49. Миро носеше картечница и командуваше една от четите. Малко се посърдваше, но добрите му качества затуляха този малък недостатък. Сл. Трънски, Н, 423. затулям се, затуля се страд. Наоколо се синееха други върхове, по-високи и по-ниски; по-нататък хоризонтът се затуляше от веригата на мъглите, неподвижни и приковани към небето. Л. Стоянов, Б, 162. На едни места имаше толкова много птичета и пеперуди, щото на ясно небе слънцето ся затуляше от тях и ставаше като облачно време. П. Кисимов, ОА I (превод), 84.
ЗАТУ̀ЛЯМ СЕ несв. (разг.); зату̀ля се св., непрех. Затулвам се. Старата отиде [на църква] и следната неделя. Като запаляше свещите, тя се прибираше в женското отделение, вреше се навсякъде, затуляше се зад гърбовете на жените, подслушваше. Г. Караславов, Тат., 218. Невестата пък бе нагиздена с казмирена сая. Забрадена с кремава копринена забрадка, забулена с мрежесто було, току се затуляше ту зад девера, ту зад младоженеца. Кр. Григоров, ОНУ, 84. Потерята вървеше бавно, кривеше из пътя, затуляше се между дъбовете. К. Петканов, Х, 221. Във време на битката Бенковски беше принуден да са затуля из шумака, защото щом са яви възседнал на кон, неприятелите го познаха и куршуми като град се сипяха около му. З. Стоянов, ЗБВ II, 89.