ЗАТУ̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от затулям и от затулям се; затулване. След половин час авджиите Юмер и Османджика се приготвиха и заминаха къде източната страна на Танова могила. След затулянето им зад малкото бърдо зачу се кявкането на копоите и след няколко минути се изчу гърмежът на една пушка и после малко на друга. Ц. Гинчев, ГК, 150.