ЗАТУ̀ПКВАМ, -аш, несв.; зату̀пкам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да тупкам. Малката Любка по едно време затупка с малките си шепички на вратата: – Ма-мо, ма-мич-ко-о... Д. Калфов, Избр. разк., 380. Светкавица разкъса черната небесна риза и един самолетен гръм продъни земята. Затупкаха по ръкоите големи редки капки. А. Каралийчев, ЛС, 68. Запълзяха и тръгнаха към кладенеца. Още малко, ще хванат тежката кофа. Но точно тогава нечии боси крака затупкаха по пътечката към кладенеца. Ж. Колев и др., ЧБП, 140. И на кой ергенин, който би я погледнал в това време, сърцето не би затупкало силно и очите му не биха отишле след нея? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18. Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. Д. Кисьов, Щ, 397.
2. Обикн. с предл. по, към. Разг. Започвам да вървя стремително нанякъде; затупвам. – Ако толкова много ти е харесала Ивон, можеш и още сега да тръгнеш! Врътна се назад и бързо затупка по тротоара. И още на другата вечер тръгна с Гастон. Д. Калфов ВП, 64.