ЗАТУ̀РЯМ1, -яш, несв.; зату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да турям, да слагам. И веднаж, сполай му на бога, затура пари от небеси на глаата на детето. Нар. прик., СбНУ III, 182. затурям се, затуря се страд.
ЗАТУ̀РЯМ2, -яш, несв.; зату̀ря, -иш и (диал.) -яш, мин. св. -их и (диал.) -ях, св., прех. Разг. Турям нещо някъде така, че не мога да го намеря след това. – А къде е пръстенът, дето ти го подарих? – Някъде съм го затурил. М. Грубешлиева, ПП, 237. – Бях оставил решетото върху бъчвата, а го няма. Трябваше да отсея жито за воденицата. – Не съм го видяла. – Питай Добра да не го е затурила някъде. К. Петканов, Х, 29-30. Вчера пък намерих фитилите. Снахата кой знае де ги бе затурила. А. Каменова, ХГ, 98-99. – Ама чий е тоя крив ключ и какво дири тук? – Може ние да сме го затурили, кога пластихме! – отскочи Жива. Ст. Даскалов, ЕС, 17-18. – Че зная ли, казвам, защо се бави? Българска поща, кой знае къде са го затуряли или загубили. Чудомир, Съч. II, 197. Когато станах казанджия, аз бях почти зарязал книжевните си занимания, та и всичките си любими „стари думи“, които дотогива бях успял да запиша, бях затурял нейде, дето вторий път не ги видях. П. Р. Славейков, БП I, ХХI. затурям се, затуря се страд.