ЗАТЪ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от затъвам. – Първата обемиста доставка на оръжие – продължава Абделлатиф – щеше да се извърши без инциденти, ако не се наложи да бъде извлечен корабът от мястото на затъването му. Г. Готев, ПШ, 153. – Аз не намерих смелостта поне да я освободя, да не я правя свидетелка на моето постепенно затъване! О. Василев, Л, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)