ЗАТЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; затъжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да тъжа; затъгувам. Но минали три години, а ни на една от дъщерите не се родило дете, и затъжил цар Станимир, че ще умре, без да се порадва на мило внуче. К. Величков, Събр. съч. VIII, 254. Ти по Русия днес тъжиш. / И аз тъжа по нея, мила. / Ще идем там. Но тука виж – / за тука с теб сме затъжили. Д. Методиев, ШТ, 56. Изгнаникът остава само на чужбина / и сълзи горки от очите му текат. / Кой знае, един ден ще затъжи / и ще се върне скитникът бездомен. К. Величков, ПССъч. II, 138-139.