ЗАТЪМНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет. с хартия. Който служи за затъмняване на светлината (в жилище, сграда и под.). Спуснаха затъмнителната хартия и едва тогава жълтата мигаща светлина освети сънните и разтревожени лица на войниците. П. Вежинов, ЗЧР, 140. Жена му скочи пред него. Тя побърза да дръпне затъмнителната хартия и надникна навън. Ив. Хаджимарчев, ОК, 348.