ЗАТЪМНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затъмня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тъмно. Заваля дъжд. Облаците разпънаха криле и затъмниха небето. К. Петканов, П, 141. Далеко зад една рътлина задимява, скоро димът се подига, тук-там блясват из него искри, пламъци и пожарът затъмнява Балкана. П. Тодоров, Събр. пр II, 55. Таванът, вратите и прозорците, боядисани сивозеленикаво за по-трайно, със своя тежък и невесел цвят затъмняваха особено северните стаи. Ем. Станев, ИК I и II, 21. Той можеше да се събужда и в най-дълбокия си сън; достатъчно бе някой да се изправи до джамлъка и да затъмни тезгяха със сянката си. М. Кремен, СС, 115.
2. Поставям тъмна хартия, плат и под. върху прозорец, за да не се вижда светлината отвън. О, вече сме затъмнили с черна хартия прозореца. Мислите ли, че Германия ще допусне да ни бомбардират? М. Грубешлиева, ПП, 140. – Найдо, ти ли затъмни прозореца? А. Каменова, ХГ, 16.
3. Прен. Правя нещо да стане неясно, трудно доловимо, да избледнее. Писателите ни от новата школа, „модернистката“, се мъчат по всеки начин да усукват фразата си, за да я затъмнят и направят по възможност мъглява и непонятна, за да не ги разберат колибарите, сиреч народът. Ив. Вазов, ПМЧ, 63. Работата му далеч оттук, семейството му, стремежът му да се нареди бяха затъмнили тия скъпи образи тука, без които мислеше, че не може да живее. Ст. Даскалов, СЛ, 21.
4. Прен. Нарушавам, намалявам силата, степента, стойността на празник, събитие, положително чувство, преживяване и под.; затъмнявам1, засенчвам, помрачавам1. Ден на конституцията. Празник. Но този път мъката го затъмни. В. Бончева, АП, 109. – Ще те помоля за жалост. Не затъмнявай победата си с ненужна жестокост. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 26. Огромен, невместим в човешки думи е / възторгът на ония светли дни, / ала старешкото благоразумие / направи опит да го затъмни: / – Да бъдем далновидни! Да изчакаме! / Победата ще грейне и без нас. Бл. Димитрова, Л, 163-164.
5. Прен. Изпъквам силно с качествата си, с проявите си над другите и ги надминавам или оставям нещо на заден план; засенчвам. Ирина отвори учебника и почна да чете на глас, но скоро стана ясно, че нямаше да научат нищо. От околните маси идеха врява и смехове. На другия ден беше празникът на Университета, в който медиците затъмняваха с подвизи дори студентите от юридическия факултет. Д. Димов, Т, 91. – Много си напременена днес, Найдо. Пък ти прилича новата рокля. – Мен не видяха, Тино. Дали ти ме затъмни, или не искаха да ме видят? А. Каменова, ХГ, 59. Очевидно, личната катастрофа затъмняваше общата. Ив. Вазов, Съч. Х, 41. Забелязах едва сега, че е малко повехнала. Но беше все така естествено изящна и затъмни всичко друго в душата ми освен онова, което беше свързано с нея. Пл, 1969, кн. 5, 10. Но погребението, което му [на Вазов] бе устроено, затъмни по величавост и по израза на почит неговото чествуване приживе. К. Константинов, ППГ, 354.
6. Прен. В съчет. със същ. мисъл, съвест, ум, разум и под. Попречвам на силата и възможностите на дейността на мисълта, съвестта, ума, разума. Кръвта замайваше главата му, затъмняваше мисълта му, та всичко възможно вече му се струваше съвсем леко осъществимо. О. Василев, ЗЗ, 38. Алчност и жажда за награда и почит между турските големци бе затъмнила и ума, и съвестта и бе тикнала вече към предателство еленския чорбаджия хаджи Йордан Кисьов. Г. Дръндаров, ВЗ, 52. Понякога мъката надвива на човека и му затъмнява разума. К. Петканов, ДЧ, 80. Страхът от смъртта е разслабил ръцете и затъмнил ума на ония, които са дошли тука да я търсят. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 149. затъмнявам се, затъмня се страд. Стъклата дотолкова се затъмниха от хора, че вътре не можеше да се работи. Ст. Даскалов, СД, 356. Прозорчето се затъмни от прах. М. Грубешлиева, ПИУ, 289.
ЗАТЪМНЯ̀ВАМ СЕ несв.; затъмня̀ се св., непрех. 1. Ставам неясен, трудно доловим, неразбираем. Но това, което в историческа перспектива е тъй ясно, изведнъж се затъмнява, щом се докосне до ежедневната практика на днешните наши пишещи братя. Г. Бакалов, Избр. пр, 385. Това отношение между глаголи и имена, така ясно и последователно прокарано, по-късно се затъмнява, защото почват да се образуват множество нови глаголи от именни основи. Л. Андрейчин и др., БГ, 53.
2. За памет, ум, мисъл и под. – преставам да се проявявам с пълната си сила, степен и възможности. Да! Той я бе виждал тая девойка. Де? Кога? Сега още повече се затъмни паметта му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 13.
– Друга (остар. и диал.) форма: затемня̀вам.
ЗАТЪМНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; затъмнèя, -èеш, мин. св. затъмня̀х, прич. мин. св. деят. затъмня̀л, -а, -о, мн. затъмнèли, св., непрех. Започвам да изпъквам с тъмния си цвят. Над нас пак затъмняха високи ели, пак се озовахме в глухотата на горската природа. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126.
ЗАТЪМНЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; затъмнèя, -èеш, мин. св. затъмня̀х, прич. мин. св. деят. затъмня̀л, -а, -о, мн. затъмнèли, св., непрех. 1. Ставам тъмен или по-тъмен. Небесното пространство над планината постепенно се обезцветява, посивява, затъмнява и вечерницата изневиделица блесва и провисва се над самия гръб на планината. Ив. Вазов, Съч. IХ, 59. Стаята за минута затъмнява.
2. Диал. Замръквам. Затъмняхме по пътя за Михайловград. Дълго време колата се люшка в тъмнината, додето намерим село Войници, закъдето се бяхме упътили. А. Каралийчев, С, 219. А Атанас работи бързо. С две-три вили напълва големите тарги и подканва девойчетата. – Хайде, Радке, не ме бави... ще затъмнеем. ОФ, 1950, бр. 1821, 4.