ЗАТЪМНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от затъмнявам1 и от затъмнявам се. Затъмняването на града през време на упражненията по противовъздушната защита от 23 до 27 т.м. не беше достатъчно, особено на смръкване. ОВВТ, 1940, бр. 21 [еа].
ЗАТЪМНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от затъмнявам3. След като заседне слънце и се мръкне добре, в продължение на един час става много тъмно (това затъмняване ще е известно на бегачите и те навярно гледат да се възползуват от него). Й. Йовков, ЧКГ, 248.