ЗАТЪ̀МНЯМ, -яш, несв. (диал.); затъмня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Затъмнявам1. Но тя [действителността] скоро идва, натиква младия в канцеларията, в магазина, в съпружеския дом, затъмня всички кръгозори, като не оставя нито една пролука, нито една надежда за разгръщане на младите сили. О. Василев, ЖБ, 270. затъмням се, затъмня се страд.