ЗАТЪ̀НТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затънтя като прил. Забутан, отстранен, отдалечен. „Отрадно е, че се забелязва и в най-затънтените краища на отечеството ни извънреден стремеж да се разпространява образованието между селското население.“ Н. Никифоров, ПВ, 18. Най-сетне стигна в Атон. Потули се в най-затънтения гръцки манастир. Неговата душа, като удавница, подири спасение на този бряг, при хората, за които беше чувал, че са „пустинници – небесни люде и земни ангели“. А. Каралийчев, ПГ, 120. Те избираха тесни и затънтени пътища, дето рядко, и то само денем, минаваха коли и пешаци. Г. Караславов, С, 52. Хайдутите се върнаха в Странджа, навлязоха в кулските гори, отседнаха в затънтена воденица. К. Петканов, Х, 205.