ЗАТЪ̀НТЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от затънтен. Поради отдалечеността си от важни пътища и поради своята затънтеност в Балкана и усойните гори Тетевен е бил рядко посещаван от турци. Й. Радичков и др., ГСП, 84. Въпреки затънтеността на тая покрайнина – понеже се намираха в сърцето на Делиорман – те пак срещнаха пътници турци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 120.