ЗАТЪПÈНИЕ, мн. няма, ср. Състояние на затъпен (във 2 знач.); затъпеност. Времето до идването на Лиляна пропадаше, съкращаваше се до мигновение, в което не можеше нито да си спомни нещо от предисторията на болестта, нито в затъпение да дочака своята приятелка. С, 1980, кн. 1, 52.
– Друга (остар. книж.) форма: затъплèние.