ЗАТЪПÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от затъпен; затъпение. Погълнат от отвлечените си съзерцания, той изпадаше в една затъпеност и сякаш не съществуваха вече за него те – тия, които ще го съдят, или ония, които са безутешни за неговата участ. А. Страшимиров, Съч. I, 207.