ЗАТЪ̀ПКВАМ1, -аш, несв.; затъ̀пкам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да тъпча, да се движа в малко пространство. Планинецът влезе в оджака, но като видя, че там има жени и Иванка шета около огнището, затъпка нерешително при вратата. П. Здравков, НД, 149. Под тоя втренчен поглед ромеецът отново се смути, затърка ръце и затъпка на едно място. А. Дончев, СВС I, 18. Кондо нетърпеливо затъпка на едно място. Той повика един от жетварите. – Де е човекът на Апостола? Той нали имаше човек? Д. Немиров, Б, 117. – Болни ли сте, бе? – попита ги той.. – Нищо ни няма – затъпка на място Халил и подсмръкна. – А, бе, Сали, кам дъжд? Б. Несторов, АР, 120.

ЗАТЪ̀ПКВАМ2, -аш, несв.; затъ̀пча, -еш, мин. св. затъ̀пках, св., прех. 1. С тъпкане, с газене набивам, изравнявам, утъпквам (обикн. пръст, земя и под.). По риза, със запретнати ръкави и разгърден, Остеня забиваше коловете, обръщаше земята с лизгара, затъпкваше пръстта и гледаше час по-скоро да свърши и да се запилее някъде. Кл. Цачев, ГЗ, 30. Немият Раю беше селски гробар. Като направеше главата вечерно време в кръчмата, той се заканяше, че за ония, които имат големи кореми, ще изкопае дълбоки гробове и ще затъпче отгоре им пръстта с два крака. А. Каралийчев, ПД, 11. Хилядите копита затъпкваха почвата по цялата територия на острова и падналите горски семена умираха непокълнали. М. Тошков и др., НР II, 108-109. // Стъпквам (растение, цвете). Сберат ли се на едно място хора – рай да бъде, миро да капе и всички кротки като ангели да са, пак с гробища и камънаци ще изрътят земята, с дируги ще покрият злачни ливади, ще затъпчат цветя и треви, ще оголят залесени висини. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].

2. С тъпкате, газене заличавам нещо (следи, отпечатъци). Почакайте още малко; недейте бърза толкова; никой ви не знае, че се намирате тука – бяха отговорите на стареца. Между това той не забрави да ни се похвали, че пуснал говедата да ни затъпчат дирите. З. Стоянов, Съч. I, 650.

3. Прен. Остар. Унищожавам, ликвидирам някого или нещо. Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството. ИБАИ, 1940, т. 16-18 [еа]. Ако фанариотите да би имали и най-малкото право при обнародуванието на схизмата, то тия не би се старали с такова постоянство да свалят патриарха Антима и не би се мъчили да затъпчат станалото. Л. Каравелов, Събр. съч. VIII, 1967, 102.

4. С предл. в. С тъпкане, газене навирам, натъпквам навътре нещо (обикн. в пръст, кал и под.). Момъкът, който затъпкваше с пета царевицата в отворената бразда, се разсмя с пълен глас. К. Петканов, ОБ, 122. – Паркет не знам колко сме били опропастили, че сме го оставили на дъжда, арматура, баластра и тухли сме затъпквали в калта. Сп. Йончев, ЩД, 3. Данилич копаеше с остра кирка или наравяше пръст с права лопата, а Ана приготвяше гнездото, поставяше крехките борчета и внимателно ги затъпкваше. С. Северняк, П, 85.

5. Запълвам отвор, като го натъпквам с нещо. Христо изкопава кладенец, слага 50-килограмов взрив и като затъпква добре страшния кладенец, запалва фитила. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 400. – Баба! – развика се Рисът и започна да го псува. – Всички сте баби!... Един вързан човек не можете да обесите!... Да го оставите да изрече такива думи пред смъртта... Парцал нямахте ли да му затъпчете устата! Кл. Цачев, ГЗ, 173. затъпквам се, затъпча се страд. В много ферми дневната дажба сено се дава наведнъж, разпилява се и се затъпква от животните. ВН, 1962, бр. 3289, 2. Тя не дава да се влиза в градината, когато вали, за да не се затъпква копанта. Н. Каралиева, ЯЧ, 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)