ЗАТЪПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо остро (обикн. инструмент, сечиво) да стане тъпо; притъпявам1, захабявам2, изтъпявам1. Затъпила съм ножицата от рязане.
2. Прен. Правя нещо да се проявява в по-слаба степен, да загуби типичните си добри качества, свойства; притъпявам1. „Едно нещо се изисква сега от вас – пише ми той на 4. IV. 1890 год., – да се намали материалът в долните три класа на гимназиите, т.е. паралелните кръгове да се изхвърлят и тия науки да се учат в горните класове сериозно, а не детински, които повече затъпяват детинския ум, отколкото да го изострят.“ СбЦГМГ, 63. Попът трепереше. Безумен страх бе затъпил погледа му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 50. Преди всичко сензационните романи затъпяват или поне не съдействуват за развитието на естетическо чувство: у тях и краските, и положенията, и героите – всичко е натъкмено. Б. Ангелов, ЛС, 293. Мъчният планински живот, ако е затъпил изнежената им чувствителност, не е никак засегнал светия пламък, който гори в тайника на всяка човешка душа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 92.
3. Прен. Правя някого несхватлив, глупав, нечувствителен. Казарменият живот не бе го затъпил никак. Дори се чувствуваше пораснал не само на ръст, но бе увеличил и познанията си. Кр. Григоров, Н, 5. Италианските окупатори са изпращали от време на време долнопробни театрални трупи от Италия, а местните католически свещеници са устройвали младежки театрални представления, за да затъпяват с религиозен фанатизъм и младежите, и техните майки и бащи. Н. Фурнаджиев, МП, 134-135. С необикновена сила сега тя усещаше умората, отчаянието и мъката, които бяха я затъпили. Г. Караславов, ОХ III, 504. затъпявам се, затъпя се страд.
ЗАТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; затъпя̀ се св., непрех. Затъпявам2 (в 1 знач.). При струговането, вследствие на голямото триене между изделието и ножа, температурата се повишава. Колкото по-бързо се върти изделието, толкова по-бързо ножът се затъпява, защото високата температура намалява бързо твърдостта на режещия инструмент. НТМ, 1961, кн. 9, 19. Свредлото трябва да се маже и охлажда. При недостатъчно охлаждане режещите ръбове се загряват, губят своята твърдост и се затъпяват. М. Тодоров и др., ТМСС, 29.
ЗАТЪПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; затъпèя, -èеш, мин. св. затъпя̀х, прич. мин. св. деят. затъпя̀л, -а, -о, мн. затъпèли, св., непрех. 1. Обикн. за инструмент, сечиво – ставам, тъп, загубвам острината си; затъпявам се. Ножът на струга действува с някаква сила върху обработваемия предмет и отделя от него стружки. Металът от своя страна противодействува на ножа и след време острието му затъпява. Физ. IХ кл, 1965, 54. Някои окислителни газове, и особено водородът, извличат от стоманите и чугуна главно съдържащия се в тях въглерод. Този процес може да навлезе до няколко милиметра под повърхността. В такъв случай закалените режещи инструменти „затъпяват“. Св. Райчева, К, 21. Много характерна е стъпката на дивата свиня. Тя твърде много прилича на стъпката на домашната свиня, но е по-тъпа от нея, защото дивата свиня се движи твърде много и върховете на копитата ѝ затъпяват. П. Петков, СП, 42.
2. Прен. Ставам несхватлив, глупав, нечувствителен. Еньо се укроти. Затъпя ли, помири ли се със съдбата си, кой знае. Елин Пелин, Съч. III, 172. Мъжът повечето пъти става грубиян, ленив и затъпява по кръчмите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 127. „Доктор Юрукова казваше, че имам необикновено въображение. И оттам идвали всичките ми нещастия, тъй като не съм успявала да различа въображенията от живота. Наистина имах, но после започна да ми дава ония лекарства и аз просто затъпявах. Сега живея като насън.“ П. Вежинов, Б, 59-60.