ЗАТЪПЯ̀Л, -а, -о, мн. затъпèли. Прич. мин. св. деят. от затъпея (във 2 знач.) като прил. Който е станал тъп, глупав, невъзприемчив, нечувствителен. Опознал класата си, Онегин се отнася презрително към затъпелите си съседи. Лит. Х кл, 1965, 16. Даже катастрофата на родния му град не стресна твърдото му, окоравяло, затъпяло за родствени чувства сърце и той не простря ръка за помощ към братовата си челяд. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 98. Военните гледаха с размътени очи като сънливи зверове. Това бяха хора с окаяни и затъпели души – наемници на властта – които сякаш не можеха да дишат, ако не се опиваха всекичасно от хорските страдания. Ив. Хаджимарчев, ОК, 207.