ЗАТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; затъ̀ркам, -аш, св., прех. Започвам да търкам. – Добър вечер, Николинке. Какво – работиш ли, работиш ли... Момичето не отговори, не се извърна – само рамената му потръпнаха и то още по-старателно затърка тенджерата. Г. Райчев, ЗК, 29. Дядо Ване отвори по долни дрехи и затърка очи, сякаш току-що бе станал от сън. Ив. Хаджимарчев, ОК, 239. Войдан затърка коленете си и се закашля. М. Смилова, ДСВ, 233. Изкачиха бавно нагорнището, навлязоха в гората и се спряха между два дъба. Елена опря гръб на единия и кротко затърка дланите си по напуканата му кора. К. Петканов, В, 221. Жената се засмя с тънък глас, неприятно затърка ръце в престилката си. Н. Тихолов, ДКД, 21. затърквам се, затъркам се страд. и възвр.