ЗАТЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; затъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да търся. Той заставаше със запънатата си пушка под някое дърво и почваше така умело да грачи и да писка като паднало и ударено свраче, та и аз дори, който го бях слушал не един път, всякога се изненадвах и неволно затърсвах с очи сврачето по земята. Д. Калфов, Избр. разк., 285. По едно време юзбашията се взира във внучето на дядо Петра. – А ти, бре... Нямаш ли чекийка? И без да чака отговор, затърсва из джебовете на малчугана. Хр. Бръзицов, НЦ, 285. – Ама и вие, защо ги пуснахте тъй, сами. – Не можеше, мамо, и ние вече трябва да се крием. Днес, утре и нас ще затърсят. Ж. Колев и др., ЧБП, 181. – Как! Мигар тук няма рози? – извика Герда и веднага затича из градината и затърси между цветята. Ала тук нямаше нито една роза. Св. Минков, СЦ (превод), 48. затърсвам се, затърся се страд.