ЗАТЪРШУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да тършувам. Милчо излезе от гората. Беше нощ. В средата на нивата тъмнееше колиба. Беше празна. Влезе и затършува около огнището. М. Яворски, ПОББ, 64. Ариф не завари Емине в бараката. Спусна се и затършува навсякъде – прерови дървеното сандъче, разхвърли завивките на нара. Никаква следа от Емине. Б. Несторов, АР, 227. Тя намери ключа и влезе пипнешком в полутъмната стаичка. Ръцете ѝ трепереха, но тя отключи бързо и още по-бързо затършува из сандъка. Започна да мята наредените дрехи. Г. Караславов, Тат., 252. Обърнал се след малко селянинът, завайкал се, затършувал. Няма петел, няма дявол. А. Разцветников, СбХ, 89.