ЗАТЪТРУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; затътру̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да тътрузя, да тътря, влача някого или нещо; затътрям, завлачвам. Подир малко Злати Василев се изправи и взе да изтупва ръцете си една о друга, а Вощака, хванал овчаря за глезените, го затътрузи по неравната пръст. Голям Борован хъркаше задавено. Д. Ангелов, ЖС, 61. – Горкото сираче – проплака баба Софийка и като се върна в двора, затътрузи казана с гръмол на артилерийска канонада. Д. Вълев, З, 117. Затътрузих стола по пода. ● Със същ. крака, обувки и под. Старецът вдигна рамене и затътрузи крака под дългия ходник, който водеше във вътрешността на голямото, смълчано здание, някогашен бейски конак. Д. Спространов, С, 33. – Ела, майко! Ела вкъщи! Ще видим! Ще попитаме! – започна да я тегли Кръстевица. Баба Пинтовка затътрузи спокойно крака, облегната на Станка и на Кръстевица. Г. Караславов, ОХ, 386. Навел глава, старецът унило затътрузи тревненките си по прегорялата, вече сивопепелява поляна, набита с осил. Ст. Марков, ДБ, 318. затътрузвам се, затътрузя се страд.
ЗАТЪТРУ̀ЗВАМ СЕ несв.; затътру̀зя се св., непрех. Разг. Започвам да се тътрузя, тътря, влача; затътрям се, завлачвам се. Подполковникът се затътрузи с несигурна походка. Той местеше напред крака, както прави току-що проходило дете, което се опитва да върши това самостоятелно. Т. Харманджиев, КВ, 26. Младенов винаги с презрение гледаше тоя нисък, попрегърбен човечец, ала сега с благоговение би целунал сухата му ръка. Ала тъстът стоеше с гръб към него и Младенов се затътрузи надолу, без да размени поглед със спасителя си. Х. Русев, ПЗ, 153. Той стисна пестник, изруга бавно и се затътрузи назад. Д. Спространов, С, 254. Дрънна пак верига, затътрузи се по земята. Ст. Дичев, ЗС II, 101. Колесницата мръдна, затътрузи се нататък подир задниците на куманската конница. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 442.