ЗАТЪ̀ТРЯМ1, -яш, несв.; затъ̀тря, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., прех. Разг. Започвам да тътря някого или нещо; затътрузвам, завлачвам. – Стъпвай по-здраво, какво си увиснал като отрепка! – сруга [наруга] го човекът и го затътри. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Хвана ни той под ручка и ни затътра към пивницата. Чудомир, Избр. пр, 56. Златан застана пред гредите, пробра от тях най-голямата и най-дългата и я затътра нагоре, стиснал я здраво под мишницата си. Т. Монов, СН, 62. ● Със същ. крака, обувки и под. Тя стоя така, ослушана, докато стъпките на дъщеря ѝ стихнаха в горния кат. Огледа се, като да търсеше някого и полека затътри крака към огнището. А. Гуляшки, СВ, 228. Детето потръпна от нечакания хлад, избърса с ръкав зачервените си от плач очи и затътра краката си по снега. Ив. Планински, БС, 6. Кръшна, хубава и сочна като узряла праскова, Панайотка затътри везани чехлички към градината зад къщи. Д. Немиров, Б, 67. Жътварят си рече – ужасна беда. – / И бъкела взе. / Към близкия стубел за прясна вода / затътра нозе. Цв. Ангелов, СГ, 95. затътрям се, затътря се страд.
ЗАТЪ̀ТРЯМ СЕ несв.; затъ̀тря се св., непрех. Разг. Започвам да се тътря, да се мъкна с тътрене нанякъде; затътрузвам се, завлачвам се. Младежът стана с мъка от сламата. Ванко чу как той изохка, как се затътри по цимента и как вратата хлопна зад него. М. Грубешлиева, ПИУ, 279. Наближеше ли време да пристигне влак, двамата стрелочници бавно ще се затътрят към коловозите. М. Марчевски, П, 189. Главата ѝ тежеше като оловена. С уморени движения се затътра из одаята. Б. Несторов, АР, 92. Баба Велиновица повече и не запитва. Затътри се към вратнята с подутите си ревматични крака. Кр. Григоров, Р, 72. Още на третата бразда Петко Роба току отпущил плуга и седнал в рохкавата пръст. Затътрал се плугът празен. Й. Вълчев, РЗ, 21.
ЗАТЪ̀ТРЯМ2, -яш, несв.; затъ̀тря, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., прех. Разг. С тътрене мъкна някого или нещо някъде; завличам. И сграбчил го през кръста, той го затътри до стълбичката и го блъсна надолу. М. Кремен, СС, 122. Той хвана здравата Лю-лю за врата и насила го затътра там, дето той искаше да отиде най-напред. Елин Пелин, ЯБ, 119. – Можеш да си гебердясаш, без да знаеш какви ангели-бангели са те затътрили на оня свят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Тие ма повлякоха без никакви церемонии и за една минута ма затътраха в салона на трибунала. Хр. Ботев, Съч. 1929, 88. затътрям се, затътря се страд.
ЗАТЪ̀ТРЯМ СЕ несв.; затъ̀тря се св., непрех. Разг. Като се придвижвам трудно, с тътрене, с влачене стигам до някъде. Краката на учителката се подкосиха. Тя не можеше да отиде до училището и едвам се затътра до дома и легна болна. Елин Пелин, Съч. IV, 259. Нашите гроздоберци затътрят се на лозето си, запалват огън. Ил. Блъсков, СК, 62.