ЗАТЯ̀КВАМ1, -аш, несв.; затя̀кам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да тякам, да се карам, да хокам. „Господ да ти даде ум в главата, Иване, недей ни убива и тримата заедно“ – затяка Еленкина майка. Й. Груев, КН 4 (превод), 40.
ЗАТЯ̀КВАМ2, -аш, несв.; затя̀кам, -аш, св., непрех. и прех. Диал. Загатвам за нещо, подмятам. Поченаха да затякват, че ще ся ожени за... Н. Геров, РБЯ II, 134.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.