ЗАУ̀ДРЯМ, -яш, св., прех. и непрех. Започна да удрям. После ме пусна, затича се и заудря с юмруци по вратата на землянката. Кл. Цачев, СШ, 175. Аз се нахвърлих отново върху него, заудрях го в главата и в гърба, но той успя да се отскубне от ръцете ми и избяга навън. П. Славински, ПЩ, 321. Хубавият кон изви шията си като лебед, задъвка юздата и заудря с крак в земята. Й. Йовков, СЛ, 36. Общинският глашатай тръгна из селото и заудря барабана от кръстопът на кръстопът. Д. Ангелов, ЖС, 644. Щом наближи отново портала, насреща ѝ се зададе офицер. Тя се взря внимателно и сърцето ѝ припряно заудря. Това беше Слановски. В. Нешков, Н, 293. заудрям се страд., възвр. и взаим. Вратата се заудря и захлопа и някакъв зверски страшен глас хвана да реве отвън. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. Станкина майка изскочи като уплашена из къщи и като видя така детето си, заудря се по главата и започна да плаче. Елин Пелин, Съч. III, 124-125. Като дигнал ония благочестиви очи към небесата, като се заудрял по гърдите – триста дервиши за пара. Ал. Константинов, Съч., 150.