ЗАУМЍРАМ, -аш, св., непрех. Започна да умирам. – Майко, майчице! – пищеше все още неприбраният ранен. Залпово попадение върху позициите удави стона му. Когато човек заумира – мислеше Златан, – винаги спомня майка си. П. Вежинов, ВР, 130. – А бе тоя старец откога е заумирал! Ако го чакаме, и за десет години може масовизацията да не стане! Ст. Даскалов, СЛ, 31. Но когато я заговориха за къщата, бабата се опря. – Недейте бери кахър, баби, не съм заумирала, ки! Сп. Йончев, СбСт, 152.