ЗАУМУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да умувам. Какво искаше той – всички тези мирни, работни хора да зарежат грижата за дом и деца и да заумуват върху бъдещето на рода си, на Румелия, на Империята на света? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 163.
