ЗАУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Запомням добре (Н. Геров, РБЯ).
2. Забелязвам, виждам, зървам. И ка поодила неколко време, заумила некой орел, дека лета право връз пътот, дека одела она. Нар. прик., СбНУ III, 151. заумявам се, заумя се страд.