ЗАУПОКÒЕН, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Църк. 1. Който е свързан със заупокой. Откъм катедралата долиташе погребален звън. Мъже и жени се стичаха към черквата на заупокойна служба. В. Геновска, СГ, 105. Дойде свещеникът, същият, който го причести, и прочете заупокойна молитва. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 473. Попът помисли: „Няма да погледна този гроб... И нито ще прочета заупокойна молитва върху него“. Д. Димов, Т, 640. Заупокойна литургия. Заупокойна панихида.
2. Като същ. заупокойна ж. Разг. Заупокойна молитва, заупокой, заупокойка. Хората умираха и ние ги изпращахме до гробищата. А когато спираше процесията и попът пееше заупокойната, ние мълчахме, смирено навели голите си остригани глави. К. Калчев, ПИЖ, 120. Тържествено настроение. Митинг навярно или манифестация. Не, заупокойна за падналите. Л. Стоянов, Х, 158.