ЗАУСПОКОЯ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да успокоявам. Христови роднини тръгнаха с Яна и я зауспокояваха. – Е, сега защо плачеш? К. Петканов, СВ, 161. Стрина Гочовица закърши пръсти, завайка се, че едно чедо си има, а чичо Гочо я зауспокоява: – Не се кахъри, жено. Май, как надушвам работата, цял народ се е дигнал. Все ще се обадят... Кр. Григоров, Н, 178. – Веднъж да си намеря работа! – Ще си намериш – зауспокоява го отново баба. А. Михайлов, ДШ, 48. Аз се уплаших и разтреперах. На мама ѝ дожаля за мене и тя шепнешком ме зауспокоява. Г. Белев, ПЕМ, 20.
ЗАУСПОКОЯ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се успокоявам.