ЗАУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Заучавам наизуст; наизустявам. Бяхме го слушали и друг път да рецитира стихотворения от христоматията и сме се питали защо си дава труд да ги заустява, щом нямаше кой да изпитва тъкмо него. А Христофоров, О, 40. Имаше лозунг „Да цъфтят народните таланти!“ и зад завесата една пионерка заустяваше приветствието си. Черемухин, ВН, 1960, бр. 2675, 4. заустявам се, заустя се страд. Творби като „Няма вече“ от Асен Босев, „Янко разпилянко“ от Цветан Ангелов се заустяват от малките читатели. ЛФ, 1958, бр. 9, 2.