ЗАУХА̀Я, -àеш, мин. св. заухàх, св., непрех. Поет. Започна да ухая. Но в него час ще мине трепет траен / по синкавите жили на пръстта / и мигом с чуден дъх ще заухаят / над гроба вейки, билки и листа. А. Разцветников, Ст, 34.
