ЗАУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; зау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Усвоявам нещо чрез учене; научавам. А цели страници от разказите тъкмо на Елин Пелин са написани в свободен стихотворен размер, който бездруго ми е позволявал несъзнателно да ги заучавам наизуст. Н. Лилиев, Съч. III, 17. – Може ли по-подробно по тоя въпрос. И аз почвам подробно, с имената на всички ония места и забележителности, които никога в живота си не съм виждал освен на снимка, но чиито основни данни съм заучил наизуст. Б. Райнов, НН, 337. Устните му непрестанно мърдаха, заучаваше урока си, а очите му, обърнати към тавана, гледаха съсредоточено. М. Грубешлиева, ПП, 41. И дългогодишният училищен слуга се зачуди на тия малки деца, които едва ходят, едвам приказват, един къс месо, ги кажи, но така лесно заучават буквите. Ст. Даскалов, ПЯ, 80. заучавам се, зауча се страд. Не е достатъчно буквално да се заучават наизуст цитати.