ЗАУЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заучавам и от заучавам се. Заучаването на стихотворението почна още по пътя на връщане от Трекляно за моето родно село. Тогава така учех и уроците си. Кр. Григоров, ОНУ, 26. Твърде много Ленски говорел на възпитаниците си против механическото заучаване на ролите. Ст. Грудев, ББ, 44. Далеч недостатъчна е и работата на диригентите на военните духови оркестри за заучаване и популяризиране на походно-строевата армейска песен. НА, 1955, бр. 2252, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)