ЗАУ̀ЧВАМ1, -аш, несв.; зау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Започвам да уча. – За мама е [писмото] – каза той и му се стори, че прочете адреса. – Ти четеш вече? – попита бащата и протегна крака към печката. – От кого е? Пише ли? – Толкова не знам – каза Боби. – Тъкмо заучих и затвориха училището. Вл. Полянов, ПП, 56. Когато през 1899 г. в Горноплевенското народно училище заучих трето отделение, купиха ми хубава зелено подвързана читанка от Т. Г. Влайков. СбЦГМГ, 340. – То не са заучили още децата – рече Ариф, като срещна погледа ми, който учудено и с тревога се спираше на бедната училищна стая. Л. Александрова, ИЕЩ, 14.
ЗАУ̀ЧВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); зау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заучавам. Ние заучвахме буквално по записките и често пъти тъй разбърквахме казаното в разните „опити“, щото и дядо Цани ни гледаше зачуден. СбЦГМГ, 18. Учащи се, които вземат вседневно макар и в малки количества спиртни пития са безпокойни, лошо заучват уроците си. ПВ, 1933, кн. 10, 146. Истина е, че детето още не може добре да разбира смисъла на молитвите, и вред [вреда] голям ще има, ако принуждават детето папагалски да заучва тези молитви. ПСп, 1871, кн. 4, 124. заучвам се, зауча се страд.