ЗАУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зауча1 като прил. 1. Обикн. за текст, мелодия и под. – научен, усвоен. Двете жени зашъпнаха отдавна заучена молитва, предавана през поколенията от набожни майки на техните дъщери и внучки. А. Христофоров, А, 115. Ходехме от дом на дом, пеехме заучените от баба песни и бяхме много, много щастливи. А. Михайлов, ДШ, 24. Старата туркиня от чифлика зави и заоплаква с неочаквано могъщ глас, тя сякаш не плачеше, а редеше някаква добре заучена, влята в кръвта ѝ песен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 252.
2. Който е плод на целенасочено и старателно изучаване, обикновено с цел да се въздейства върху някого, да се постигне някакъв ефект, да се извлече някаква полза. С бавно и заучено движение тя отряза нов пласт сирене, опитно го прилепи към тънката кора на пресен, сух бисквит и с удоволствие го погълна. Б. Йосифова, БЧМ, 56. Красив, лек, с малко заучена светскост, той бе лесно спечелил Тоткината симпатия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 137. – Ага, нали видиш колко е останало от хората на Извор? – Зная – прекъсна заучените жалби. – Ама никой не е избягал от доброто си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 449. Невена шета с отдавна заучени, сигурни движения. В. Пламенов, ПА, 40.