ЗАУ̀ШВАМ, -аш, несв.; зау̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям плесница; зашлевявам, шамаросвам, плясвам. Един селски учител разказваше на децата онова изречение от св. Писание, което казва: „Ако тя удари някой по едната страна, а ти му обърни и другата“. Един от епитропите попитал го дали дръжи той на всичко това, което приказва на децата. „Как да не дръжа?“ – отговорил учителят, а епитропът го заушил по едната страна. Лет., 1871, 205. заушвам се, зауша се страд.