ЗА̀УШКА ж. и (рядко) зàушки мн. Разг. Остра вирусна болест, при която се възпаляват околоушните слюнчени жлези, обикн. у децата; епидемичен паротит. Най-голяма е околоушната жлеза, която се разполага под и пред външния слухов отвор. Нерядко жлезата се възпалява под действието на вируси и се получава картината на инфекциозно страдание, известно като епидемичен паротит или заушка. Ал. Гюровски, АЧ, 201-202. Към заболяванията на човека, предизвикани от вируси, спадат полиомиелитът, заушката, вирусният хепатит и др. Е. Головински, ВК, 57. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, морбили, заушка. Хр. Одисеев, ТН, 154. Дори за варицела, заушки и други сериозни инфекции обаче съществуват ефективни естествени рецептури. Апт., 2013, бр. 79 [еа].