ЗАФÈЛТВАМ, -аш, несв.; зафèлтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Започвам да фелтя; запелтечвам, зафелквам, захецвам. Какво ли не предприемаше ръководството на библиотеката, за да привлече отново своите читатели. Резултатът бе един и същ. – Не хте и не хте! – казваше Цанка Парушева, която леко зафелтваше на буквата „щ“. Сп. Йончев, С, 61.


Източник: Речник на българския език (онлайн)