ЗАФÈТ м. Остар. и диал. Гощавка, гуляй, пиршество; зияфет, зиафет, зефет, зяфет. Три дни са яли и пили. / И три дни зафет правили, / доде напойла Лазара. Нар. пес., СбВСтТ, 976. Иванчо тръгна отиде. / Старец го чесно посрещна, / още по-чесно нагости. / Голем са зафет правили. Нар. пес., СбВСтТ, 955.
– От араб. през тур. ziyafet. – Други форми: зиавèт, зиефèт.