ЗАФУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; зафу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Захвърлям нещо със сила, със замах (обикн. поради гняв, яд и под.); запращам2, запокитвам. Па като грабна отпреде си чашата с кафето, зафучи я с всичката си сила към Кънча. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382. – Парите ми... Обра ме... Хайдук! – промълви той и зафучи антерията върху учителя... А. Страшимиров, А, 575. Председателят ограничи се само със сърдити махания към размирниците и с бясно дрънкане звънеца. Кардашеву се чинеше, че на всяка минута ще го зафучи в някоя глава. Ив. Вазов, Съч. Х, 74. В последния момент – той рязко замахна наляво и зафучи топката към Савата, който стоеше наблизо. Ат. Мандаджиев, ОШ, 68. зафучвам се, зафуча се страд.