ЗАХАБÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от захабя2 като прил. 1. За сечиво, инструмент и под. – който е притъпен, изхабен от продължителна употреба. Там от стари времена се хвърляха непотребните вещи: счупени столчета, скъсани цървули, захабени брадви. Н. Хайтов, ШГ, 28. Откъм ливадата се гонят и застигат чести удари – косач клепе захабената си коса. ОФ, 1949, бр. 1498, 6. От струпаните пред мен предмети съм взел теслата. Но сетне съм взел и захабения молив на тате. Сл. Македонски, ЕЗС, 24.
2. За дрехи, бельо, пране и под. – който е извехтял, износен, поради недобро поддържане, изпиране или продължителна употреба. – Гледай, бре! Гледай! – каза Калина Цуцова, като запретна ръкава на аладжата си и показа захабената си риза. – Няма с какво да се оперем. Г. Караславов, ОХ, 437. В утринната януарска мътилка Запрян стяга вървите на захабените си навуща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 231. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Между срещуположните етажи на високите дървени стари къщи висеше онова италианско простряно пране, което, погледнато без фантастичните бои на художниците, изглеждаше такова, каквото е всяко пране на бедни хора – захабено, недопрано, кърпено и мръсно, с кални цветове. П. Спасов, ХлХ, 230.
3. За кожа на ръце, за нокти и под. – който е загрубял или замърсен, обикн. поради продължителна работа с трудно измиващи се вещества или поради недобро поддържане или измиване. Забелязах, че ръката му не беше мръсна, а захабена от машинното масло. Л. Александрова, ИЕЩ, 191. Тези вечно омаслени черни мъже носеха постоянния мирис на бензин, имаха кафяви изгорели ръце с изпочупени и захабени нокти. С. Северняк, ОНК, 100.