ЗАХАРÒЗА ж. Хим. Най-разпространената форма на рафинирана захар, използвана като храна; обикновена захар, бяла захар, сукроза. Захарозата представлява бяло кристално вещество със сладък вкус, лесно разтворимо във вода. В спирт и етер не се разтваря. При внимателно нагряване се стапя около 1500. Хим. Х кл, 1958, 98. Понятието „захар“ притежава много значения. От една страна, се отнася за захарозата, наричана още фабрична захар, домакинска захар или кристална захар. Апт., 2015, кн. 91, 1. Захарозата се съдържа в сока на различни растения: в стеблата на захарната тръстика 14-26%, в захарното цвекло 16-20%. Оттук захарозата носи още названието тръстикова захар и цвеклова захар. Хим. Х кл, 1958, 98.
– От лат. saccharum ‘захар’ през нем. Sacharose.