ЗАХАРОМИЦÈТИ мн. Биол. Квасни гъбички, които причиняват спиртна ферментация. Шупливостта [на сиренето] е резултат на дейността на захаромицети и газ образуващи бактерии, след дейността на млечнокиселите бактерии, и то на места със задържана суроватка. ИБТИК, 1936, бр. 31, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)