ЗАХВА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; захвàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да хваля. Циганите взеха на цигулките си тон, изкашляха са и подеха на два гласа Ботевата „Жив е той, жив е“. – Добре е, добре е, – захвали Хаджибричката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 190. А учителката, като видя майка му, като го захвали, та чак ми стана неудобно да я слушам. захвалвам се, захваля се страд.
ЗАХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; захвàля се св., непрех. Започвам да се хваля. Заудря се в гърди и се захвали. Й. Йовков, Ж 1945, 30. Шурка, както никога, с особено доволство ме гледаше. А докато раздавах другите бележници, доста силно се захвали на децата около нея: „Двойчица ми е писала!“. Л. Александрова, ИЕЩ, 141.
ЗАХВА̀ЛВАМ2, -аш, несв.; захвàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Изказвам похвала; похвалвам, захвалям. Сега той ще се срещне с хората и хората ще се срещнат с него, ще поприказват и ще видят колко той е умен, добър и тачен. И като го захвалват, ще знаят, че тя, жена му, е достойна за него. Г. Караславов, ОХ III, 420. Къде ще се дене тя с дете, чийто баща щеше да бъде нейна съкровена тайна? Кое общество ще я захвали, коя държава ще я задържи като учителка? Ст. Чилингиров, РК, 62. Той забележил едно изображение, което му са много понравило. После той пратил, та ма повикаха и като му са представих, той ми захвали и заплати двойно колкото струваше изображението. П. Бобеков, БВК (побълг.), 57. захвалвам се, захваля се страд.
ЗАХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; захвàля се св., непрех. Остар. и диал. Похвалвам се, хваля се, захвалям се. За това съчувствие към науката, показано от страна на такова лице, гражданете много ся благодариха и захвалиха. ЦВ, 1860, бр. 478, 2.